Алеко Константинов - До Чикаго И Назад 1 - Моята Библиотека

提供: くろぺでぃあ
ナビゲーションに移動 検索に移動


Аз, като прочетох това наставление в нашия хотел, изгледах въжето, па погледах и от прозореца надолу: там вместо двор или улица видях плоската стряха на друго вътрешно здание. При слизанието към станцията, отгдето трябваше да тръгнем за нашия хотел, ние видяхме железнопътните линии, по които тази вечер ще пътуваме за Чикаго. Нямаме нужда. Ние изучихме плана на града още в океана, па и освен това цял поток народ се движи към вътрешността на огромния парк и ние ще вървим с народа. В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите… Сам-там хвърлям разсеяни погледи към прекрасните летни резиденции на парижаните. Потънали между парковете, тези градовце са построени от чистички, повече дървени, летни къщички, с малки градинки пред всяка къща. Казват, че англичаните - пътници са виновни, те са разгалили тези нещастни създания, като са си доставяли удоволствие да гледат за няколко монети тези сцени. Тренове дохождат, йога цена заминуват и всякой сигнал като че изсвирваше в сърцето ми.


Нямах ни едно близко до сърцето си същество на този свят… Както виждате, в корпуса на този параход може свободно да се помести цялата българска флотилия с всичкнте ни морски сили накуп; а пък за 650 пътници, колкото бяхме ние, очевидно е, че имаше широк простор. И както по-сетне узнах, по-голямата част от пътниците отива просто така, на риск, като че със затворени очи: Америка е богата, в Америка лесно се печелят пари, тичайте да тичаме в Америка. Тук една група младички, хубавички калугерици-полячки отива в Чикаго; там тълпа мъже и жени се качат по широката каменна стълба и с всевъзможни смешни и печални жестикулации изчезват в отделенията на гарата, без да се чуе един звук от тях: това са роднините и приятелите на една компания глухонеми, които отиват да посетят изложението и да участвуват в конгреса на глухонемите. От входа още виждаш една дълга улица, пълна с посетители, а от двете страни на улицата всевъзможни любопитни и увеселителни заведения и цели села от всичките части на света. Цялото помещение е доста мило декорирано с килими и части от костюми.


Целогодишно можете да откриете безброй аутлет предложения от минали сезони с отстъпки до 50%. А когато си говорим за кампании и промоции - дали е Mid-Season Sale (намаление в средата на сезона), дали са луди дни на отстъпки около Black Friday, Black Weekend и Cyber Monday, дали е седмица на намаленията в избран период от годината - имаме за всеки по нещо и ако ни следиш достатъчно често ще имаш възможност да се сдобиеш с актуална дреха или обувки на промо цена. От парахода влязохме в едно обширно, с високи железни сводове помещение, около стените накоето бяха написани на висещи картони всичките латински букви наред. Един час преди да стигнем Suspension Bridge - станцията до водопадите, кондукторът ни предложи купони за фиакри, с които в продължение на четири часа ще се разхождаме, за да изгледаме водопадите от всичките главни пунктове. По железниците в Австрия се срещаш с една развалена, с фелдфебелска надутост паплач от чиновници, които са наклонни да ти пакостят дотогава, докогато не им въвреш в очите някой фиоринт (помниш ли, Филарет Филипич, виенската гара?), след което са готови да извър-шат милион мерзости, за да ти угодят; в състояние са да изтикат цял куп недосетливи пътници от някое купе и да ти го предоставят на твое единствено разположение…


Те ми говорят с увлечение: „Гледайте, господине, това е знаменитият Руански събор, той толкова години се е строил, еди-кой си цар го е почнал, пък еди-кой го довършил, па е толкова висок, па е толкова широк." А аз ги гледам и им се чудя на ума. А бе лаф пара не чини, защо не им кажете да купят нещо. Нямаше как да се разправим и казахме „кафе". Той не се отчайва. Като не бяхме се снабдили с долари, ние се разплащахме с европейско злато и интересно е, че касиерът приемаше охотно само наполеондорите, а австрийските 20 франка ги измиташе презрително назад, като че не злато, ами смет му даваме. Защото пазарът и клиентите се развиват и ние трябва да следваме тендециите в модерния fast fashion, но не трябва да забравяме фундаментите, които ни задържаха на пазара в последните 6 години. Погледнат отсреща, от канадския бряг, този водопад изглежда като трептяща маса от къдрави снопове пяна, между които личат светлозелените ивици на неразбитата вода. На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини с розово масло. За тях ще ми се падне още случай да кажа две думи, като посетим славния Лондон. Тръгнахме. Аз нито се обръщам да изгледам Париж на прощавание.



Ако ви хареса тази статия, бихте искали да получите повече информация за гривни и гривни добре посещение на уеб сайта.